НЕ МАЛКИЯТ ДАНЪК ЩЕ ПРИВЛЕЧЕ ИНВЕСТИТОРИ
Г-н Александров, Вие сте финансист с богата биография, затова ще започнем от бюджета. Смятате ли, че макрорамката за следващата година, както и планираните инвестиционни (над 900 млн. лв.) и социални разходи трябваше да се променят заради международната финансова криза?
- Като цяло, говорейки за държавния бюджет, никак не е коректно да се казва, че парите са малко или много. Това показва непознаване на дълбочината на проблема. Неслучайно бюджетната процедура започва още в началото на годината и същината й е точно в това - да се прецени къде и какво ще се направи като структурна реформа, да се проучи каква ще е цената, как ще се случи във времето, да се постигне консенсус между засегнатите страни, да се нагоди в макрорамката. Да правиш в движение сериозни промени в нея между Коледа и Нова година си е подигравка.
И все пак трябва ли да има някаква актуализация на заложените параметри?
- След като никой не може да прогнозира каква ще е кризата, кой може да каже каква ще е макрорамката? Точно това е големият проблем. Според повечето анализатори е по-добре да бъдем по-сдържани и да заложим малко по-нисък ръст - например вместо 4.7%, да бъде 2 процента. Дори може да се окаже, че 2% икономически ръст е твърде оптимистично предвиждане. Възможно е обаче и 4.7 да е съвсем реална прогноза. Просто не бива да се спекулира с тази тема в името на политическите дивиденти.
Независимо че проектобюджетът за 2009 -а беше изготвен малко преди да дойде кризата, факт е, че в България дълбочината й беше подценена и от твърдения, че изобщо няма да ни засегне - през становища, че ще ни засегне слабо, се стигна до крайно песимистични прогнози. Не е оправдано обаче да се правят сериозни промени по перата, защото е много важно да се знае, че бюджетът може да бъде променен по всяко време на годината, в което няма нищо срамно и не означава слабост на правителството.
А това, че в средата на 2009-а ще има избори, това не променя ли малко ситуацията?
- Да, това е доста неприятен момент. Дори да се извърши едно коректно и добросъвестно актуализиране на бюджета, в зависимост от ситуацията и дълбочината на кризата, ефектите от нея ще са ясни едва през пролетта. Но веднага ще се появят обвинения към кабинета защо не са го направили по-рано и не са се вслушали в предупрежденията на опозицията. Има и нещо друго, точно преди избори управляващите много трудно ще се решат да правят актуализация, а когато новото правителство дойде на власт, то няма да е достатъчно наясно с нещата, за да пристъпи веднага към нужните корекции. У нас е много характерна тенденцията - когато дойде нова на сила власт, да си мисли, че с нея започва светът.
Искате да кажете, че ако ще се правят някакви корекции по разчетите, е по-добре да стане сега?
- Не, напротив. Смятам, че утвърдените параметри за икономически ръст от 4.7%, инфлация в края на годината 5.4%, дефицит по текущата сметка 22.2%, чужди инвестиции до 5.3 млрд. лв. и заложените буфери са адекватни и бюджетът може да бъде приет в този вид, без да се правят излишни драми. В момента няма готовност за съществени промени. Ако заложим по-нисък ръст, съответно и приходите, и разходите ще са по-малко. Ако тръгнат отново да преизчисляват разчетите, спазвайки цялата бюджетна процедура, няма да има никакво време.
Може би е разумно да се изчака, за да се види дали в първите месеци на следващата година кризата действително се задълбочава. Всъщност вече се забелязват такива симптоми, под въпрос е реализирането на някои приходи и това трябва внимателно да се анализира и да се проследят причините. Ако се прецени, че ще има проблеми, може спокойно да се започне работа отсега и към март-април да се внесат нужните корекции.
Бизнесът не спира да твърди, че за да се справим с кризата, трябва да ограничим сивия сектор, тъй като там има огромни ресурси. Възможно ли е, според вас, това да стане в страната, която подреждат на първо място по корупция в ЕС?
- Безспорно сенчестият сектор разполага със солидни резерви и може да бъде подгонен доста по-сериозно. Много малка част от реалните обороти се декларират и се плащат данъци върху тях. Ако администрацията насочи своето внимание към това, мисля, че може до известна степен да компенсира влиянието на кризата.
От друга страна, не смятам, че добре да се коригира бюджетът и да се прави по-лек за изпълнение. Нека да бъде напрегнат, за да се мобилизира държавната администрация и да бъде въведена по-сериозна дисциплина. Може да се помисли и за промяна в законите с цел да се търси по-голяма отговорност за неплатените на данъци. Редно е да има сериозна обществена нетърпимост към некоректните към хазната данъкоплатци.
Казахте, че заложените буфери срещу кризата са адекватни, но все пак ще могат ли да поемат очакваното през 2009-а намаляване на приходите в бюджета?
- Това са защитни механизми, които се регулират от само себе си. Ако инфлацията е по-висока от предвиденото, приходите ще бъдат повече, защото при по-високи цени съответно се плащат по-високи данъци. Ако пък инфлацията е по-ниска от планираното, ще дойдат по-ниски приходи. Падне ли процентът й, ще паднат и лихвените проценти, а оттам и лихвените разходи, които държавата и частният сектор плащат. От значение е и цената на петрола. Едно е да плащаш 150 долара за барел, друго е 50 долара. Това е като една хармоника. Бюджетът може да бъде събран, но може да е и разтеглен и пак да издържи, без да предизвика катастрофа.
Има достатъчно заложени резерви. Например предвидени са разходи под условие, също така се предвижда задържане на 10% от разходите за всяко ведомство и много други мерки. Бюджет 2009 може да мине през доста големи колебания.
Като говорим за криза и буфери, смятате ли, че предвидените близо 900 млн. лева инвестиционни разходи ще имат реален ефект за бизнеса?
- Относително е, зависи от каква гледна точка се анализират нещата. Например опозицията може да излее тонове негативизъм. Това, което решиха да правят с Банката за развитие, може да бъде представено и като най-ужасното, и като най-великото решение. Всичко зависи от условията. Имахме на разположение милиарди от Европейския съюз, а какво стана с тях - губим ги. Тези 500 млн. лв., които влагат в Банката за развитие, могат да пропаднат като вода в пясък, но може и да имат ефект. И с инфраструктурата е така - зависи кои обекти ще се финансират и на кого ще се възложат поръчките. Например ако дадем 500 млн. лв. за строителство, ще се създаде работа за някакво количество фирми и техните работници, но това не решава проблема с хилядите други, които евентуално ще бъдат освободени заради кризата.
В този контекст какво мислите за бизнес парковете, които правителството планира да изгради? Бе казано, че в тях ще бъдат инвестирани над 100 млн. лева?
- Това не е ново, правено е вече. Поради тази причина трябваше да се изготви анализ доколко беше ефективно да се изграждат такива "инкубационни центрове" или, както сега е модерно да се казва, "бизнес паркове". Подобни центрове бяха изградени в доста градове, отдаваха се офиси под наем, построиха се малки производствени халета и т.н. До момента обаче не съм видял какъв е ефектът от това. За пореден път се връщаме към вече познати неща, без да сме анализирали постигнатите резултати, ако изобщо има такива.
Може би идеята е да се дават обществени поръчки на определени фирми, приближени до властта?
- Всичко може да се тълкува по този начин. Въпрос на гледна точка е. Ето например за мен не е най-разумното да се трупат огромни парични ресурси в БНБ и тя пасивно да ги държи там. А в същото време харчим фискалния резерв, макар и през Банката за възстановяване и развитие. Не е най-добрият вариант. Това е като да напълним един склад с лекарства, защото евентуално можем да се разболеем, вместо част от тези пари да ги дадем за превенция. Най-малкото поведението на управляващите спрямо банковата ни система е неадекватно.
В какъв смисъл?
- Не може държавата да се ангажира да поема гаранции, когато става дума за милиарди левове, и да не изисква от банковия сектор адекватно поведение. В момента банковият ни сектор се превръща в чалгата на българската икономика. Още не си се събудил и те заливат с хиляди реклами за всевъзможни видове кредити. Пренебрегва се фактът, че когато една банка вдига лихвите, нещо не е наред при нея. Всеки говори за наближаващата криза, в същото време банките оскъпяват ресурса, а не е ясно пред кого ще се пласира този ресурс. Вероятно банките у нас в момента нямат ликвиден проблем, но той ще възникне рано или късно, защото много от клиентите няма да могат да си върнат кредитите. В момента финансовите институции трупат "тлъстинки" или ресурс, за да могат да издържат, ако настъпи момент, в който ще имат ликвидни проблеми. От друга страна, голяма част от банките дават своите кредити на база цена на ресурса, плюс надбавка. Оскъпявайки сега ресурса това им дава основание да вдигнат лихвите и по-рано отпуснатите кредити. Сигурно някои колеги очакват бонуси за годишни резултати и за да ги получат до края на годината, правят подобни експанзии.
В какво се изразява, според вас, това "неадекватно" поведение на БНБ? Какво трябва да изисква - сваляне на лихвите?
- Всичко! В случаите, когато се дава държавна гаранция в условията на международна и икономическа криза, лихвите трябва да падат. Ако някой беше водил разговор с банките, които са на българския пазар, те нямаха никакъв проблем да се договорят да свалят лихвите по депозитите и оттам да облекчат кредитирането, а не обратното - да го правят невъзможно и абсолютно рисково. Какво ще правят при това положение депозитарите в България? Не могат да отидат на капиталовия пазар, защото го няма. Не могат да изнесат ресурса навън, защото е безпредметно, там лихвите са още по-ниски, а тук имат гаранция. Това са пасивни спатии. Можеше да се помисли малко повече за този аспект. По този начин ние нямаше да натоварваме и да влошаваме положението на икономическите субекти. Защото точно това е най-голямата опасност - да говорим, че имаме финансова стабилност, при положение че тя е временно явление. Ако реалната икономика рухне, това неизбежно се прехвърля върху банковия сектор. Само че катастрофата в банковия сектор ще е значително по-голяма, отколкото в реалната икономика. Затова БНБ трябваше да проведе сериозни разговори с останалите банки, за да не се налага проблемите да се решават постфактум. Освен това можеха спокойно да намалят с по-голям процент минималните резерви. Дори можеше изобщо да ги махнат, защото на практика те не са нужни. Навремето ги оправдаха, без много да мислят, защото някой чиновник във Вашингтон им беше казал да вдигнат резервите, за да ограничат кредитирането. Но тогава нямаше проблем с ликвидността, а напротив - имаше проблем, когато банка не дава кредит. Опасенията на управляващите са, че ако освободят минималните резерви, парите щели да излезат
